АРХИТЕКТУРНИТЕ СТИЛОВЕ НА ДРЕВНА ЕЛАДА

Архитектурната традиция и дизайн имат способността да свързват различни култури във времето и пространството - и това със сигурност важи за наследството на архитектурните форми, създадени от древните гърци. Архитектурата на Древна Елада и нейните разнообразни стилове са оставили своя класически отпечатък върху повечето сгради от следващите епохи. Древногръцкият поглед върху естетиката и простотата, изчистените линии, пропорции, перспектива и търсенето на хармония, ще продължи да влияе върху архитектите на Рим, а по-късно ще доминира през Ренесанса.

Архитектурата на Древна Елада има пет течения - дорийски, йонийски, коринтски, тоскански и композитен. Гръцките архитекти създават първите три стила и оказват силно влияние върху другите два. Архитектурните течения се различават по своя ордер – строй, ред. Ордерите са конструктивни системи за вертикалното организиране на архитектурните компоненти в един храм например: колоната, стволът, капителът и антаблеманът (горната част на храма, лежащ върху колоните). В същото време вътрешните пространства и плановете на гръцките храмове, не са пряко свързани с ордерите, отнасящи се само до издигането по вертикала. Те се променят според размерите на сградата и религиозните предпочитания.

През класическата епоха в гръцката архитектура властват три основни ордера за изграждане на сградите: дорийски, йонийски и коринтски, като те се разпознават най-лесно по вида на използваните колони.

Дорийски стил

Дорийският стил е бил предпочитан в континенталната Гърция и западните колонии – Сицилия и Южна Италия, познати заедно като Магна Греция (Велика Гърция). Характерна за него е дорийската колона – тя е без база, с допрени канелюри в остър ръб, на върха с прост капител, съставен от кръгла възглавница с криволинеен изпъкнал профил (ехин) и квадратна плоча (абак). Антаблеманът лежи върху капитела и е съставен от три хоризонтални елемента – архитрав, фриз и корниз. Една от най-характерните черти на дорийския ордер е неговия фриз с триглифи и метопи. Триглифите са вертикални правоъгълни плочки, изградени над всяка колона, и всяко междуколоние. Метопите са квадратните пана между триглифите, обикновено богато украсени.

Партенонът, посветен на богинята на града Атина, е известен като най-големият дорийски гръцки храм, построен по време на Перикъл (447-432 г.пр.н.е.).

Йонийски стил

Йонийският стил се е развивал паралелно с дорийския, но достига окончателната си форма в края на ІV в.пр.Хр. – Храма на Атина Полиада в Приена. Бил е разпространен в Йонийските земи – бреговете на Мала Азия и Егейските острови. Тук интересното е, че йонийската колона е поставена винаги върху база (частта между ствола и крепидома). Атическата база, усъвършенствана в Атика, е широко използвана през VІ и V в.пр.Хр. Съставена е от два торуса – изпъкнали криволинейни профили, свързани с вдлъбнат елемент наречен скоция. Най-емблематичният елемент при този ордер представлява капителът, състоящ се от две взаимно свързани спирали (волути), поддържащи значително поолекотения антаблеман.

При йонийската колона, канелюрите са разделени една от друга с плоски ленти (наречени листели), най-често 24 канелюра, по-дълбоки от дорийските.

Един от най-известните храмове в йонийски стил е Ерехтейонът, който се намира от северната страна на Акропола в Атина. Храмът е построен между 421 и 407 г. пр.н.е. и е известен със своята отличителна конструкция, подкрепена от шест женски фигури - кариатидите.

Коринтски стил

Коринтски ордер се е развил последен. С изключение на капитела всички съставни части на ордера били взаимствани от йонийския стил. Според Витрувий, коринтския капителът бил измислен от атинския скулптор и майстор на метални изделия Калимах. Наподобява кошница, с избуяли около нея акантови листа. В своята завършена форма, коринският капител има два реда с по осем акантови листа.

За разлика от дорийския и йонийския ордер, коринтският не е бил конструктивна, а изцяло декоративна система.

Храмът на Зевс в Атина е в коринтски стил, като неговото строителство е продължило повече от 7 века. Днес са оцелели само 15 от 104 коринтски колони.

За съжаление за Древногръцкото архитектурно наследство може съдим единствено по останалите храмове и руини на обществени сгради. До нас не са достигнали писмени документи освен произведението De Architectura на римския архитект Витрувий, посветена на император Август. В нея той пише: „Гръцката Архитектурата цели реда, подредбата и евритмията”. Евритмията е философията зад  равномерно разположение на елементите в композицията. Принцип, който се следва и днес.