АРХИТЕКТУРАТА НА ДРЕВНА ГЪРЦИЯ – ОТ ДЪРВО КЪМ КАМЪК
Няма много писмени документи, които да свидетелстват за Древногръцката архитектура, освен De Architectura на римския архитект Витрувий. В нея той пише нещо, което е ключово за светоусещането на елините и техния архитектурен стил: „Гръцката Архитектурата цели реда, подредбата и евритмията”.
В строителството на своите храмове древните гърците развиват два фундаментални принципа – храмовата схема и архитектурния ордер. Именно ордерът е конструктивната система за организиране на архитектурните елементи и носител на стила.
Основните древногръцки ордери са три: дорийски, който се появява главно в континентална Гърция, йонийски, който се среща главно в Беломорието и коринтски.
Първите храмови сгради от Геометричния период са построени от дърво, глина и сурови тухли (глинени тухли, които не са преминали процес на печене). С времето градовете-държави се развиват и хората започват да изпитват нужда да строят обществени сгради от камък, за да добавят монументалност и издръжливост на своите конструкции. Заслужава да се отбележи, че според преобладаващата теория, типологията както на дорийския, така и на йонийския ордер е възникнала, когато архитектите, опитвайки се да намерят архитектурен модел, започват да строят каменни храмове и избирателно да пренасят в камък морфология на дървото.
По този начин можем да проследим дървения произход на храмовете до различни елементи. Например триглифите изглеждат като каменни издатини на предишните дървени греди на покрива. Капителите ни напомнят за дървените седла (подпори), които и днес срещаме в някои груби дървени конструкции. Фронтоните на дорийските храмове от своя страна се отнасят до издатините на двойните покриви, докато каменните капки във фризовете са като пластични изображения на главите от пироните, фиксиращи дървените елементи или дори имитации на дъждовните капки.
Първият изцяло каменен дорийски храм е храмът на Артемида в Корфу, построен около 580 г. пр. Н. Е.
#Знаете ли, че:
Строителните макари (Τροχαλίες) са изобретение на древногръцките архитекти и занаятчии. Предвид липсата на големи човешки ресурси, те са били принудени да измислят механизми за издигане и транспортиране на тежки камъни с възможно най-малко усилия.
Други народи с изключителна архитектурна традиция, като египтяните, са използвали различни методи. Например полагането на камъни по време на издигането на пирамидите се извършваше чрез изграждане на огромни земни хълмове (насипи, които създават равни повърхности) около сградата, които след това са били премахнати от голям брой работници, ангажирани на обекта.
