5 ВЪПРОСА НА ЕТЕМ С РАЯН НЕЙХАЙЗЕР И ХРИСТИНА АРГИРУ ОТ NEIHEISER ARGYROS

Архитектурното бюро  Neiheiser Argyros е основана от Раян Нейхайзер и Кристина Аргуру, базирана в Лондон и Атина. Интересите на студиото не се обуславят от конкретен модел, основателите гледат на архитектурния дизайн като разговор, спокоен обмен на форми и идеи. Neiheiser Argyros оперира в Европа и САЩ.

Как бихте описали вашия стил и личен подпис, който характеризира работата ви по даден проект?

Нашата работа няма специфичен стил или подпис. Ние разглеждаме архитектурата като огромно поле от възможности, иновации и експерименти, арена, на която идеите могат постоянно да се развиват и да трансформират света около нас. Най-добрата архитектура възниква от пламенни желания и страстни позиции - макар и по своята същност да е разхвърляна, буйна, развиваща се и непълна. Затова не искаме да го ограничаваме до стилистични „кутии“.

Нашата работа обхваща комбинация от инстинкт и интуиция. Тя е мотивирана от местните детайли на всеки проект, конкретните опасения, въпроси, корелации, програми и дисертации, които се развиват във всяко време и пространство. Тя не съдържа предразсъдъци, но е изпълнена с различни и често пъти непримирими мании.

Какво ви вдъхновява в работата ви, имате ли муза или извор, от който да черпите вдъхновение?

Напоследък бяхме повлияни от поезията на Дъглас Крайс, силата на командата "patch" в програмата Rhino, римските бетонни арки, картините на Робърт Манголд, Димитрис Пикионис, въздушната изолация, мозаечния под , геометрията на улуците, Чет Бейкър, хоризонта на Фейсбук, наивният оптимизъм на нашите ученици и писанията на Хана Арендт. Тези фрагменти, преминаващи интереси, софтуер, думи, геометрии, системи, истории и култури са нашият източник на вдъхновение в наши дни.

Влезте в ролята на пророк и предскажете как виждате града на бъдещето след 50 години? Как ще изглежда тогава архитектурата?

Бъдещето е непредсказуемо и с множество варианти. Постоянната атака на екологични, политически, икономически и хуманитарни кризи ни остави всички изтощени, в отбрана и дори индиферентни. Като архитекти обаче трябва постоянно да намираме енергия за оптимизъм. Архитектурната композиция по природа е обещаващо начинание. Следователно изисква от нас да си представяме бъдещето, да продължаваме напред, да критикуваме вече съществуващото и да се осмеляваме да предлагаме нещо по-добро. За нас, въпреки заливащият ни ежедневно порой новини, обещанието за бъдещето се крие в постоянната връзка между местното и глобалното, между индивида и общността. По време на пандемията, докато всички седим разделени в холовете си, зяпайки изобилието от различни уебсайтове, които се разпространяват в интернет, чрез екрани и нефункционални интернет връзки, човек осъзнава как всички ние споделяме една глобална мрежа, едно общо пространство на свързаност. „Локалното“ с „глобалното“ се сливат в едно и когато дори и целият свят е против нас, общността упорства и се развива. Архитектурата, поместена в специфичен контекст, адаптирана към бъркотията на индивидуалния живот, въвлечена в потока на световния капитал и безразсъдно опитваща се да сграбчи целия човешки опит, може да се превърне в най-подходящата нова среда за промяна, в разтърсващите се очертания на една нова политика, в изграждане на общности и екологично завладяване.

Кой е архитектът, чиито проекти ви вдъхновяват най-много?

В последно време Етиен Буле, Никола Луис Дюран, Адалберти Либера и Лудвиг Мис ван дер Рое.

Коя е любимата ви книга и какво четете в момента?

Тази есен с нашите студенти от АА (Архитектурна асоциация) прочетохме съсредоточено книгата на Хана Аренд „Vita Activa“. Позовавайки се на древногръцкия град, тя описва начина, по който гражданите създават публичната сфера, с активни прояви в пространството, участват в дискусии и обвързват думите си с дела. Това "пространство на изяви", както тя публично го нарича, е по-необходимо от всякога и продължава да мотивира и влияе върху работата ни като архитекти.