АРХИТЕКТИТЕ НА СТАРА СОФИЯ
Докато се разхождате в модерния и забързан град София няма как погледът ви да не бъде прикован от няколко частни и обществени сгради. Тяхната архитектура изпъква с индивидуална и интригуваща архитектура, носеща духа на миналото столетие.
Кои са архитектите, изградили Стара София и създали облика на едни от най-емблематичните сгради в града?
На 3 април 1879 г. София е обявена за столица на България, градът е с население от около 12 хиляди души, с кални и криви улици, ориенталски дюкянчета, къщи от дърво и глина. Постепенно София започва да променя своя облик до неузнаваемост, като голяма част от дотогава съществувалите сгради с „ориенталска“ архитектура една по една са или преустроени, или заличени завинаги.
Адолф Колар (известен още като Антонин Колар) е архитектът, изградил градоустройствения план на новоизбраната столица на България. Някои паметни сгради и монументи, които е проектирал и в които е участвал са Софийския университет, паметника на Васил Левски, Военното министерство и Военното училище, Първата Централна гара, Офицерския клуб и много други.
Адолф Колар е роден в Бохемия, днешна Чехия. през 1878 г. той е избран за главен архитект на София и има нелеката задача да преобрази нейния селски облик в градски и достоен за столица на тогавашна Европа. Поставя се началото на така наречената Стара София. С труд и талант арх. Адолф Колар започва историята на модерна европейска София. Новият градоустройствен план на архитекта следва американски модел - улиците разделят града на квадрати, в чиито площи се поместват до 10 на брой къщи с дворове.
Първоначално за европейския облик и преобразяването на центъра на София имат 30 чуждестранни архитекти: австрийци, чехи, руснаци, италианци и немци, които стават "проводници на европейското влияние и архитектурни концепции". Впоследствие се появяват и бележити български архитекти - през 1912 г. бройката на архитектите в България е 60 българи и 2 чужденци, а през 1935 г. те вече са 380 души.
Първата сграда в стил истинска „сецесион“ в България е дело на архитект Георги Фингов. Той често реализира проектите си в колективен състав – редом с други видни български архитекти като Георги Апостолов, Димо Ничев. Сред най-значимите обществени здания на арх. Фингов са сградата на 18 СОУ “Уилям Гладстон” (тогавашната Трета софийска гимназия), музеят на МВР (Стопанско училище “Мария Луиза”), сградите на Софийската банка (днес ДСК) на ул. “Московска” 19 и на бившата Корпоративна търговска банка (пл. “Гарибалди”) и други.
Като „майстор на сецесиона“ обаче се налага арх. Николай Лазаров. В сградите на арх. Лазоров освен френския сецесион, можем да открием и нотки на френски барок, както и щрихите на френския архитект Ектор Гимар. Заедно с Херман Майер Лазаров завършва двореца Евксиноград (гр. Варна), завършва Военния клуб в София, проектира сградата на Българска централна кооперативна банка в София, основната сграда на двореца Врана край София, “Малкия дворец”.
В София са оставили своя отпечатък и немалко жени архитекти. Тяхната съдба обаче не е била лесна, особено в началото на ХХ век, когато са опитвали да се докажат и да получат шанс да работят. Добър пример е архитектът Виктория Ангелова-Винарова, която печели конкурса за Столичната библиотека, някогашното Министерство на обществените сгради, пътищата и благоустройството.
Когато става въпрос за запомняща се архитектура, не можем да подминем името на арх. Георги Овчаров. Неговите сгради лесно се отличават от останалите с пълната липса на орнаменти, мащаб, прости форми, семплост на фасадите и използване на колонади. Дело на арх. Овчаров са Биологическият факултет на Софийския университет, Министерство на вътрешните работи, Държавен музикален театър, Дунав мост при Русе-Гюргево и други.
Това е една незначителна част от имената, оставили своя отпечатък върху архитектурата и атмосферата на София, създали красиви и неподвластни на времето сгради. Ако искате да усетите техния дух и талант, излезте на разходка в града и потърсете емблематичния архитектурен почерк на друго време.
